Приключили проекти

Миграции на нелегалните работници: систематизиране на информацията относно границите и процесите на промяна в статута и професията на нелегалните работници в Европа

Координатор: Виолета Ангелова

Период: 2007 – 2009

В хода на проекта ще се опишат и систематизират факторите, които обуславят миграционните потоци – легални и нелегални. Изследването е съсредоточено върху мигрантите без документи или такива с ограничен статут, който ограничава или недопуска наемането им на работа. В основата е връзката между възможности за работа и миграционни потоци – доколко мигрантите познават пазара на труда в приемните държави, как и каква работа си намират, какви преходи се случват между различните работни места и статута им, и какво влияние оказва тяхната трудова заетост и миграция като цяло, както върху страната домакин, така и върху родината им.

Отчитайки, че етническата, възрастовата и половата принадлежност са ключови фактори в разбирането на миграционните и бежанските потоци, проектът ще анализира миграцията и работните траектории по различен начин, за да се постигне по-добро разбиране на процесите.

В резултат от проекта ще се постигне: по-достоверно описание на миграционните и бежанските потоци в ЕС; задълбочаване на осъзнаването на влиянието на тези потоци върху европейския пазар на труда; изследване на теоретично ниво връзката между нелегален и сенчест пазар на труда и миграционните потоци; очертаване трасетата и моделите на проникване на мигранти и бежанци към и извън ЕС; разширяване на информацията за това как юридическият статут кореспондира с позициите на имигрантите на пазара на труда; изследване на влиянието на миграционните потоци върху родните им държави; тестване на основни теоретични постановки, отнасящи се до връзката между миграцията и човешкия и социален потенциал; конкретно изследване на последиците от мигрирането за работещите жени, включително и жертвите на трафик.

Изследователският екип на ИМИР се ръководи от д-р Антонина Желязкова.

 

Правата на малцинствата и между-етническите взаимодействия в общините със смесено население

Координатор: Марко Хайдиняк

Период: 2007 – 2008

Проектът предлага методология за наблюдение на реалното прилагане на малцинствените права на местно ниво. Целта му е да предостави на гражданите и техните организации средство да оценяват представянето на местната администрация и да предлагат подобрения в нейната политика, като същевременно предложи на местните власти средство за самооценка и начин за подобряване на техния капацитет да се обръщат по правилен и открит начин към въпросите, повдигнати от избирателите. Тъй като стартирането на процеса ще се основава на високо ниво на консенсус, а осъществяването на модела предполага висока степен на участие, като в хоризонтален, така и във вертикален план, очаква се резултатите да бъдат признати от всички предполагаеми участници, което ще доведе до политически процес, който да предизвика разглеждане на действителните недостатъци. Една от основните целите на проекта е приложеният модел сам по себе си да се превърне в механизъм за предотвратяване на конфликти на местно, а и на национално ниво.

Основни цели на проекта са: повишаване информираността на гражданите относно техните граждански и малцинствени права; постигане на по-висока ефективност на комуникацията и сътрудничеството между местните власти и гражданското общество; чрез методите на спешната антропология да се изследва актуалното състояние и функциониране на традиционните модели на съжителство между различни етнически и конфесионални групи в общини със смесено население.

Изследователският екип на ИМИР се ръководи от д-р Антонина Желязкова.

 

Изготвяне на модул за обучение на ръководни кадри за решаване на проблемите на интеркултурното общуване на местната общност (в близката околност, община, префектура)

Координатор: Виолета Ангелова

Период: 2004 – 2007

Основната цел на проекта е стимулирането на диалога на местно ниво, като стремежът на проекта е защитата на човешките права на всички граждани на ЕС, независимо от националност, раса, културна принадлежност. Миграционният поток към ЕС създаде редица проблеми, свързани с расизма и ксенофобията. Голяма част от европейското общество възприема “новите обитатели” като заплаха за традиционното статукво. Взаимното опознаване и приемане на спецификите на “новите” и “старите” европейци би ограничило разпространението на проявите на ксенофобия. В резултат от проекта ще бъде изготвен Наръчник за обучение и практическа подготовка на специалисти (с хуманитарно образование, висши служители в организации, предоставящи социални услуги, представители на местната власт), които да работят в областта на специалните услуги за общностите по места чрез насърчаване на междукултурния диалог, разчупване на стереотипите и намаляване на предразсъдъците.

Крайният продукт – Наръчникът, ще се популяризира, както на специална електронна страница, така и под формата на други мултимедийни издания, които изцяло ще включат материалите от проведените семинари.

Изследователската дейност на ИМИР се изпълнява от учени от Софийския университет, ръководени от проф. Димитър Денков.

Повече информация за проекта и партньорите потърсете на: http://www.interculture-project.net

 

ЕУРОРЕГ: Променящи се интереси и идентичности в Европейските гранични региони: политики на ЕС, етнически малцинства и социо-политическа трансформация в страните-членки и кандидат-членки

Координатор: Марко Хайдиняк

Период: 2004 – 2007

Проектът изследва ефекта от европейската интеграция върху териториално концентрираните етнически малцинства, техните политически убеждения, взаимоотношения им с националните мнозинства и държавата. Интересът е съсредоточен върху проблема как новите възможности и ограничения, наложени от политиката на регионалната икономика и човешките права на ЕС, променят образците на локално политическо участие и икономическа активност на местните етнически малцинства и на националните мнозинства, техните връзки с национални и етнически политически партии, с държавната администрация, както и политическите и културни искания на малцинствата спрямо централната власт. Проучването проследява начина, по който местните малцинства и мнозинства възприемат тяхната идентификация с национална или етническа общност, техните права и задължения като граждани на държавата, а също и какво е тяхното схващане за “Европа”. Фокусът е върху регионите, заселени от етнически малцинства в близост до или пресичащи граничните области в страните членки и кандидат-членки в ЕС, следейки политиката на сплотяване на ЕС (структурно финансиране и трансгранични съвместни инициативи), пред-присъединителни програми, включващи средства за подготвяне на страните от ЦИЮЕ за усвояване на структурни фондове и по-отворения режим на човешки права и защита на малцинствата. Изследването идентифицира и разпространява най-добрите практики, спомагащи за диалога и сътрудничеството между малцинствата и мнозинствата. Чрез сравнението между страните-членки и кандидат-членки се осветляват социалните, политическите и икономическите трансформации, протичащи в страните кандидат-членки.

За повече информация посетете: http://www.eliamep.gr/main.asp?cat=3

 

Модел за мониторинг на спазването на правата на малцинствата на местно ниво: Закрила на правата на малцинствата и междуетнически отношения в общините със смесено население

Координатор: Марко Хайдиняк

Период: 01. 01. 2006 – 31.12.2006

Целта на проекта е да се изследва практическото приложение на защитата на правата на малцинствата в община Ардино, отличаваща се с висока безработица, неблагоприятни социални и икономически условия, географска отдалеченост.

Като резултат от изследването бяха изготвени прецизни препоръки за конкретни действия на местната власт, целящи да осигурят по-добро и по-ефективно осъществяване на правата на малцинствата. Методологията на проекта следва модела за мониторинг правата на малцинствата, предложен от фондация “Фридрих Еберт” и разработен от Щефан Денерт и Харалд Шенкер.

Основните цели на проекта са:

подобряване на механизмите за прилагане на правата на малцинствата в общината;

насърчаване на междукултурния диалог сред населението в общината;

подпомагане на местната администрация да работи по-активно и по-ефективно по проблемита на малцинствата, осъществявайки конкретни проекти.

Проектът бе осъществен благодарение на активното и добронамерено съдействие на администрацията в Община Ардино, както и на представителите на местното население от различните етнически и религиозни общности.

Проектът е финансиран от Фондация “Фридрих Еберт”.

Подробно описание на проекта може да намерите тук.

Окончателен доклад по проекта може да прочетете тук.

 

 

Расови и етнически малцинства, имиграция и ролята на профсъюзите в борбата с дискриминацията и ксенофобията, в насърчаване участието и осигуряване на социална интеграция и гражданство

Координатори: Антонина Желязкова, Виолета Ангелова

Период: 2002 – 2005

Основна цел на проекта е проучването на расовата дискриминация и ксенофобията на работното място. Добре известно е, че представителите на расови и етнически малцинства по-често са безработни или наемани на нискоквалифицирани позиции. Проектът изследва какво правят или какво могат да направят профсъюзите, за да включат гледната точка на малцинствата и имигрантите в своята политика, и по този начин да защитят интересите на тези пренебрегвани групи. Оценена е ролята на синдикатите в борбата с расизма и ксенофобията, както и за постигането на социално равноправие. Във финалния доклад се отправят препоръки към създателите на европийската политика, целящи да се подобри разбирането за атнирасизма, да се намерят “най-добрите практики” и да се ангажират повече европейски граждани в постигането на по-голямо обществено сплотяване. В първия етап са изследвани сравнителните исторически, социо-икономически и правни дискурси. Във втория етап са проучени конкретни случаи на подходи срещу дискриминацията и ксенофобията, дейността на синдикатите в секторите с по-голямо представителство на малцинствата, както и участието на малцинствата в синдикатите. В третия етап са обобщени отделните национални практики и ще се направи сравнителен анализ.

Едни и същи изследователски критерии са използвани във всяка една от страните при определянето на анализираните области и навсякъде е приета една и съща методология с общи схеми на интервюиране и софтуер за качествен компютърен анализ на данните.

Международният консорциум се съставлява от пет партньора: Working Lives Research Institute, London Metropolitan University, UK; The Research Unit on Migration and Society, Paris, France; The Center of Sociology of Work, Employment and Training (TEF) of the Free University of Brussels, Belgium; Laboratory of Training and Research on Immigration, Venice University, Italy; IMIR, Bulgaria.

За повече информация посетете: www.workingagainstracism.org

 

Оръжейна култура в Източна Европа

Координатори: Марко Хайдиняк (ИМИР), Филип Гунев (Център за изследване на демокрацията)

Период: 2005

 

Проектът е разработен в сътрудничество между ИМИР и Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД). Заедно с партньори-изследователи от Сърбия и Черна гора, Македония, Хърватия, Албания и Молдова, ИМИР и ЦИД проведоха мултидисциплинарно изследване на културните, психологическите и историческите основи на притежанието и употребата на оръжие в Източноевропейските страни. Изследването е проведено основно чрез настолно проучване на наличните първични и вторични източници.

 

Окончателен доклад по проучването обобщава данните от всеки един от въпросите на изследването във формат, приемлив за UNDP / SEESAC, които финансират проекта. Докладът е публикуван на английски с резюмета на местните езици.

 

Голяма част от културните анализи са базирани на теренните бележки на ИМИР от множеството антропологични проучвания в бивша Югославия и Албания. Изследователският екип се възползва също и от скорошния опит на ЦИД в провеждането на SALW (Small Arms and Light Weapons) проучване в България, използвайки изцяло наличните първични източници за сглобяване проучването SALW на SEESAC. Тези източници включват записи на фокус-групи, резултати от домашно проучване, интернет източници, полицейска статистика, записи на дълбочинни интервюта и др.

 

Новите малцинства в България

Координатор: Анна Кръстева

Период: 2001 – 2004

Тригодишното изследване върху Новите малцинства в България приключи. Този проект стартира с антропологическо и социологическо теренно проучване, приключило през 2002 година. Целта беше да се изследват и опишат имигранти, които са се установили постоянно в България през последните години, както и онези, чиито деца са второ или трето поколение имигранти, в няколко посоки: мотивите им да изберат България; техните традиции и обичаи; нивото на адаптация в новата родина и носталгията към собствената родината; техния социален, икономически, политически и обществен статус. Последният етап от проекта обобщава събраните резултати, които бяха публикувани през 2005 г. книгата Имиграцията в България, под редакцията на Анна Кръстева.

 

 

Фолклорни профили на мюсюлмански светци в България

Автор: Божидар Алексиев

Период: 2004

Заедно със СУ “Св. Кл.Охридски” ИМИР подкрепи издаването на книгата на младия учен Божидар Алексиев Фолклорни профили на мюсюлмански светци в България. Изданието е посветено на важен аспект от културата на турците – хетеродоксни мюсюлмани в България. Това изследване е част от дисертацията на този учен, която беше оценена високо от българската академична общност.

 

 

Българското общество през чумавите времена

Автор: Надя Манолова

Период: 2004

ИМИР спонсорира издаването на книгата Българското общество през чумавите времена. Книгата е първото изследване от този род и показва хронологията на чумата в определени региони. Тя разкрива също така различията между християни и мюсюлмани по отношение на чумата. Книгата представлява интерес за историци, етнолози, социолози, философи, лекари и други специалисти, както и за обикновения читател.

 

 

История на 50 века: въпроси на етническата история, хронологията и историческата ономастика

Автор: Александър Димитров

Период: 2004

ИМИР подкрепи частично тритомното изследване на Александър Димитров История на 50 века:въпроси на етническата история, хронологията и историческата ономастика.  Основната цел на изданието е да се проследи развитието и да се представи равнопоставеността на различните етноси по света. Трите тома ще бъдат посветени на Европа, Азия и Останалия свят.

 

 

Алианите в с. Помен – между верността към миналото и реалността на днешния ден

Координатор: Теодора Бакърджиева

Период: 2004

Алианите представляват интерес за българските изследователи, тъй като те живеят в с. Помен от пет века, създавайки своя уникална материална и духовна култура в селото. През последните години, обаче вследствие на съвременните демографски процеси тази традиция е в процес на коренна трансформация. Понастоящем в селото живеят под 600 души. Основната цел на проекта бе да опише запазените традиции и религиозни практики на алевитската общност. Събран бе и снимков материал на ритуални предмети и дрехи.

 

 

Стари български селища в Южна Странджа

Ръководител на проекта: Красимир Стоилов

Период: 2004

Направено беше изследване на стари български селища в Южна Странджа. Основната цел бе да се проучи традиционната култура в странджанския регион. Най-интересните акценти се съсредоточиха върху проблеми, свързани с демографията, икономиката, етническите процеси и етническата карта, народната и култовата архитектура, сакралните места и др. Проучването беше реализирано от научен екип от СУ “Климент Охридски”.

 

 

Културните специфики на ромите в района на град Плевен

Координатори: Йелис Еролова и Магдалена Славкова

Период: 2004

Това изследване беше продължение на етнологическото проучване, проведено в Лом, Свищов, Русе и Силистра през 2003 г., подкрепено от ИМИР и Отворено общество – София. Обект на проучване беше ромската общност в Северна България. В резултат от проекта беше представен аналитичен доклад, съпроводен с много снимки, илюстриращи ежедневието на тази етническа общност.

 

 

Календарни празници и съвременни процеси на културна интеграция и етническо обособяване на турци и цигани в Силистренско

Координатор: Донка Райнова

Период: 2004

Този проект е втората фаза на проучване, започнало през 2003 г., съсредоточено върху адаптацията на ромското и турско население след процесите през 50-те и 70-те, когато традиционната култура на тези два етноса беше почти разрушена и започна формирането на по-нова, съвременна култура, съдържаща елементи от културата на околното население.

 

 

По стъпките на последните оцелели от нацистките концентрационни лагери

Координатор: Емил Бонев

Период: 2004

За разлика от повечето други страни в България е писано малко за български граждани, затворени в концентрационни лагери в Нацистка Германия. Целта на проекта бе да запознае българската общественост със съдбите на малцината останали живи сънародници, които са преживяли ужасите на концентрационните лагери. Това е първото проучване от този род, базирано на автентични разкази на бивши концлагеристи.

 

 

Оценка на съществуващите образователни политики и практики за предоставяне на равен достъп до обучение на деца от малцинствата и за разработване на препоръки за устойчиво решение на образователните проблеми на малцинствата

Координатори: Светлана Морозова и Дочо Михайлов

Период: 2003

Бенефициент на проекта беше Министерски съвет на Република България. Проектът бе финансиран с грант, получен от Министерски съвет от Международната банка за възстановяване и развитие в края на 2002 г.

Основната цел на проекта беше да се оцени ситуацията на обучение на малцинствата и степента на ефективност на многобройните стратегии, механизми, реорганизации и дейности, свързани с качеството на обучението на децата. От друга страна, беше предвидено да се анализира дейността на регионалната училищна мрежа и влиянието на образователната реформа и образователните институции върху малцинствата. Резултатите от тази оценка доведоха до изготвяне на препоръки към правителството с цел подобряване достъпа до образование на децата от малцинствата. За повече информация вижте доклада:  http://www.ncedi.government.bg/en/reporteduc.htm

 

 

Изготвяне, отпечатване и разпространение на Бюлетин на Националния съвет по етническите и демографските въпроси (НСЕДВ)

Бенефициент на проекта беше Министерски съвет на Република България. Проектът бе финансиран с грант, получен от Министерски съвет от Международната банка за възстановяване и развитие в края на 2002 г.

Основната цел на изданието беше не само да информира за събития, засягащи малцинствените общности, но най-вече да отрази държавната политика в тази сфера. Особено внимание се обърна на дейността на Националния съвет по етническите и демографските въпроси (НСЕДВ) – основен орган на изпълнителната власт, отговарящ за работата с малцинствата, а така също и на активността на регионалните представители на НСЕДВ. Специално значение бе отдадено на предоставянето на информация за проектите, реализирани с финансовата подкрепа на НСЕДВ. Екипът от журналисти (Таня, Мангалакова, Сами Поликар, Савчо Савчев, Стоянка Соколова, Мюжгян Камберова, Зафер Галибов) издаде четири броя на български език и един брой на английски език.

Бюлетинът бе посрещнат с голям интерес, както от малцинствените общности, така и от неправителствените организации, работещи в тази сфера. Данните за държавни институции, експерти, организации, периодичен печат бяха оценени като полезни и навременни. Положително се възприе и изборът на темите в броевете. Това показва, че бюлетинът запълни реална празнина в публичното пространство, която от дълго време е била пренебрегвана.

Координатор: Таня Мангалакова

Период: 2003

 

 

Брошура за журналисти на НСЕДВ

Бенефициент на проекта беше Министерски съвет на Република България. Проектът бе финансиран с грант, получен от Министерски съвет от Международната банка за възстановяване и развитие в края на 2002 г.

Целта на проекта бе да се напише и публикува брошура, в която да се представят основните международни инструменти и съдебни разпоредби, засягащи България, както и елементите от българското законодателство, отнасящи се до малцинствата. Идеята беше на език, подходящ за аудитория без специализирани юридически познания, да се разработят следните теми:

Правата, предоставени на малцинствата;

Начинът, по който българското законодателство признава и определя съществуването на малцинства;

Начинът, по който българското законодателство третира проблема с майчиния език на малцинствата;

Какви са законите против дискриминацията и как те се прилагат в практиката;

Каква е разликата между индивидуални и колективни права.

Тази публикация е от полза за журналисти – редактори, репортери и кореспонденти, имащи професионален интерес към проблемите на малцинствата, както и за широката публика. Тя спомогна на българските медии да представят качествено и цялостно информацията за малцинствената тематика. Това от своя страна допринася за запълването на информационния дефицит в медиите и за преодоляване на съществуващото сред представителите на малцинствата чувство за медийна дискриминация.

Координатор: Орлин Аврамов

Период: 2003

 

 

Представяне проблемите на идентичността и интеграцията на по-малобройните етническите малцинства в България чрез телевизионни програми

Координатор: Мария Траянова

Период: 2003

Бенефициент на проекта беше Министерски съвет на Република България. Проектът бе финансиран с грант, получен от Министерски съвет от Международната банка за възстановяване и развитие в края на 2002 г.

Основна цел на проекта беше да се експонират в публичното пространство чрез телевизионния екран малобройните малцинства в България и, разбира се, тяхното интегриране в българското общество; да се проследи как и доколко в процеса на интеграция са се запазили характерните различия, формиращи уникалния им образ. Филмите носеха послание, насочено и към мнозинството, и към останалите малцинства, че “другостта” сама по себе си не поражда конфликти, а само обогатява националния културен ресурс. Същевременно целта беше чрез тази филмова поредица самите общности, обект на филмово изображение, да се почувстват нужни и значими в “голямото” общество, от една страна, и да усетят загрижеността на обществото ни като цяло към съхранението и развитието на техните културни идентичности, от друга.

Филмите бяха реализирани в плодотворно сътрудничество с Българската национална телевизия, както и с многобройни представители на малцинствата и с техните граждански организации (Обществото на татарите, Гръко – българското общество, Федерацията на гърците в България, Дружеството на власите и армъните в България, Дружеството на каракачаните, Гагаузката общност, Еврейската общност в Дупница, Арменската общност). Крайният продукт на проекта бе заснемането на десет филма, излъчени по БНТ.

Освен филмите в рамките на проекта са направени фотоси, които се предоставят на медии и на фестивали с цел информация и реклама на филмовия продукт.

Изключително положителни бяха реакциите към поредицата. Малцинствата оцениха като добро представянето им на телевизионния екран по този начин. В БНТ се получиха много одобряващи обаждания и зрителският рейтинг беше над средния. Филмът “По Великден” представи БНТ на форума на европейските телевизии, а филмът “Помен за живите” бе избран за участие на международен филмов фестивал.

 

 

Обществено възприемане и медийно отражение на кандидати от малцинствен етнически произход в избори за местна власт 2003 г.

 

По време на парламентарните избори от 2001 година в България се забеляза засилване на политическата активност сред представителите на малцинствата. Основната цел на проекта бе да насърчи обществената толерантност и да подпомогне възприемането на конкретното участие на представители на етническите малцинства в България в структурите на местната и общинска власт. Дейностите по проекта включваха – мониторинг върху печатните издания, отразяващи предизборните кампании на кандидати от ромски и турски етнически произход, преди и след изборите; интервюта с политически експерти, журналисти, представители на неправителствени организации, обществени и политически дейци. Резултатите от проекта бяха представени и обобщени на двудневен семинар.

Координатор: Национална студентска асоциация по политически науки

Период: 2003 – 2004

 

Ромското семейство – аспекти на ежедневието

Цели на проекта:

Да се изучат характерните особености на структурата и социалната роля на ромското семейство, както и аспектите на ежедневието, които им влияят;

Да се подготви публикация на резултатите, която да запознае специалистите и по-широката публика с проблемите на ромското ежедневие, с цел преодоляване на негативните представи, нагласи и стереотипи;

Да се обучи екип от млади специалисти за работа сред ромите, които могат впоследствие да се включат в работата на държавните и местните институции, както и в дейността на неправителствените организации.

Изследването бе проведено в три пловдивски села – Ягодово, Куклен и Рогош, както и на автогара Филипово, където всеки понеделник се провежда т. нар. “пазар на булки”. Резултатите от проекта са публикувани в изданието “Ромското всекидневие в България”, автор Алексей Пампоров, 2006.

Координатор: Алексей Пампоров

Период: 2003

 

 

Отражението на исляма върху социалното конструиране, възпроизвеждано във всекидневния живот на българските мюсюлмани (джендър аспекти)

Целта на изследването бе да се разкрият механизмите за социално конструиране на “мъжкия и “женския” поведенчески модел, формирани на базата на синкретични мирогледни представи и ислямски конфесионални норми и предписания. Беше отчетена и ролята на историческите, икономическите и политическите условия, повлияли на развитието на разглежданите процеси. В тази връзка специално внимание бе обърнато на т. нар. “Възродителен процес”. Бяха анализирани основните социокултурни норми и очаквания, обуславящи формирането на повтарящи се поведенчески стереотипи, отличаващи “мъжкото” от “женското”. Резултатите от проучването разкриват, анализират и обощават главните характеристики на изучаваните джендър системи. Експертният съвет на ИМИР оцени много високо резултатите, представени в крайния отчет.

Координатори: Мила Маева, Рая Найденова

Период: 2003

 

 

Ромите в Североизточна България

Координатор: Магдалена Славкова, Йелиз Еролова

Период: 2003

Проектът е продължение на този от предишната година “Етно – културни характеристики на ромите католици в град Русе”. Обект на изследването бяха ромите християни в градовете Силистра и Тутракан, като и някои села около Русе – Просена, Юделник, Тетово. Целите на проекта бяха:

Анализ на демографския, социалния и образователния статус на ромската общност в Североизточна България;

Анализ на религиозните и семейни празници и тържества сред различните групи (православни християни, протестанти, мюсюлмани);

Проучване на материалната и нормативната култура на различните групи;

Изследване на ромските мюсюлмански групи и техните културни ценности;

Изследване влиянието и разпространението на протестантството сред православните роми, както и потенциалните процеси на промяна на идентичността;

Опис на възникването и разпространението на ромски църкви;

Проучване на въпроса кои протестантски секти имат най-голямо влияние сред ромите и изследване на ситуацията по отношение на нетрадиционните култове като Свидетелите на Йехова например;

Анализ на възникването на протестантски църкви, посещавани от вярващи от различни етнически групи.

 

 

Гърците в България – актуални модели на идентичност и етнокултурни взаимодействия

Координатор: Иван Николов

Период: 2003

Проведено бе теренно изследване с цел анализ на конструирането на гръцката идентичност в постсоциалистическа България. Социалното конструиране на идентичността се разглежда във връзка с взаимодействието на културни, етнически и религиозни елементи. Основната цел бе очертаването на етнокултурния образ на гръцката общност в България. Тя бе постигната чрез анализ на исторически сведения, етноложки теренен материал и социологически данни. Изследвани бяха всекидневната култура, проявата на традиционни, трансформирани или нови елементи в нея, етнокодовете на общността, етнографското й наследство. Анализирано е и представянето на образа на гърците в публичното пространство.

 

 

Календарни празници и обичаи на турци и цигани от Силистренско

Координатор: Донка Райнова

Период: 2003

Резултатите разкриват календарните празници и традиции на турското и циганско население от Силистренско, което ще помогне на учените да разберат по-добре спецификите и различията в техните култури и ще покажат до каква степен миграционните процеси са допринесли за съхраняването на техните ритуали в традиционната им форма, както и състоянието им понастоящем.

 

 

Албанският национален проблем и Балканите: сегашно състояние и перспективи

Координатор: Антонина Желязкова

Период: 1999 – 2003

Този проект стартира през 1999 година по време на Косовската криза и натовските бомбардировки над Югославия като антропологическо теренно изследване, провеждано от интердисциплинарен екип, и продължи до 2000 година. Първите четири изложения на резултатите, събрани в тома “Спешна антропология: Албанският национален проблем и Балканите” т. 1, Антонина Желязкова, ИМИР, 2003 (на български и английски) въведе в научно обръщение сред международната общност нов метод – “спешна антропология”, разработен от д-р Антонина Желязкова и екипа й. Вторият етап от проекта стартира с теренни изследвания в Сърбия, Санджак и Черна гора през 2001 година и приключи с експедиция в Гърция през 2002 година. Резултатите и анализите от този втори етап бяха публикувани в “Спешна антропология: Албански перспективи” т. 2, Антонина Желязкова, ИМИР, 2003 (на английски и български). Основната крайна цел на проекта е да проследи драматичната културна и историческа съдба на албанската нация и присъствието й в различните балкански държави, както и отношенията и връзките на различните разделени албански общности, тяхната идентичност и възгледи относно общото им бъдеще.

 

 

Емиграционни модели в района на Родопите

Координатор: Д-р Маргарита Карамихова

Период: 2002

Изследването беше проведено на два етапа, в които се проучваха емиграционните модели в малките градове и в селата в Родопите. Интересът беше насочен към следните аспекти:

Причини за емиграцията;

Постоянната емиграция към САЩ чрез лотарията “Зелена карта”;

Временната миграция към страните от Европейския съюз;

Непрекъснатото завръщане на българи мюсюлмани и български турци от Турция, в която те са емигрирали преди няколко години с намерението да се установят там за постоянно;

Възможностите за трайно развитие на този регион и неговата роля за намаляване на миграционния поток.

Резултатите от това изследване бяха публикувани в книгата “Да живееш там, да се сънуваш тук. Емиграционни процеси в началото на ХХІ век.” под редакцията на Маргарита Карамихова, издадена от ИМИР през 2003 г.

 

 

Социална идентичност на банатските българи в България

Координатор: Детелин Лучев

Период: 2002

Проектът изследва идентичността, ролята и мястото на българите, завърнали се в България от Банат в края на ХІХ век. Целта беше да се анализира начинът, по който социалната идентификация на това културно, религиозно (в голямата си част католическо) и лингвистично малцинство се променя чрез асимилацията след завръщането им в тяхната първоначална етническа среда.

 

 

Етнокултурни характеристики на ромите католици в Русе

Координатори: Магдалена Славкова, Йелиз Еролова

Период: 2002

Проучването беше проведено от студенти от Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Обект на изследването бе ромската католическа общност – идентичност, социален и образователен статус, контактите вътре в групата и вътре в етноса, както и миграционните модели. Беше документирана самата ромска църква, както и ролята й като социална институция сред ромската общност.

 

 

Интеграция на етническите и религиозни малцинства във въоръжените сили на Република България: проблеми и решения

Първи етап: Отношение към етническата толерантност и сътрудничество във въоръжените сили на Република България. Социологическо изследване.

Координатори: Илона Томова и командир Янцислав Янакиев

Период: 2001

Втори етап: Армията като специфична контактна зона за членовете на различните етнически и религиозни групи: Съвместимост и несъвместимост. Антропологическо и социологическо изследване.

Координатори: Антонина Желязкова, Илона Томова и командир Янцислав Янакиев

Период: 2002

Промените в българската военна доктрина предизвикаха промени в структурата и състава на военните сили на страната. В миналото мнозинството от младежите от турската и ромската общности, както и от тази на българите мюсюлмани, бяха разпределяни в Строителни войски. Сега младежите от тези общности се разпределят в редовната армия, наравно с етническите българи. Изследването имаше за цел да установи и да анализира степента на готовност на обществото – сред командния състав, както и сред донаборниците и техните семейства, да приемат тези промени, а така също да изследва отношенията между войниците, отбиващи военната си служба в тези смесени военни единици. Книгата с резултатите от изследването – “Етническите отношения в армията на Република България”, написана от Илона Томова и Янцислав Янакиев, беше публикувана през 2002 година.

 

 

Положението на ромската общност в България след 12 години на преход към пазарна икономика

Координатори: Антонина Желязкова и Андрей Иванов

Период: 2001 – 2002

Изследването беше част от международен проект, посветен на развитието на ромските общности в пет централни и източноевропейски страни, стартиран от месец октомври 2001 г. и приключен в средата на 2002 г. Той беше спонсориран от UNDP и ILO.

Задачата на проекта в България беше да проучи и анализира положението на ромската общност – в социален, икономически, здравен и образователен аспект, а също така и да препоръча спешни мерки за интеграцията на ромите в българското общество.

 

 

Културни проблеми на ромите в процеса на консолидиране на българския етнически модел

Координатори: Мария Симеонова, Стоян Ценов

Период: 2001 – 2003

По време на този дългогодишен проект беше направено изследване на няколко етапа на положението на ромите в широк географски регион – от Видин до Бургас. Основните достойнства на така проведеното проучване е, че се провежда последователно от община в община, което дава възможност да се проследят регионалните специфики в положението на ромите. Оказа се, че понякога осреднените данни на НСИ не показват дълбочината на проблемите в някои селища. Изследването е изключително полезно за работата на местните власти. Фокус на проучване бяха следните проблеми:

Историко – демографски характеристики на ромите;

Трудовата заетост на ромите;

Жилища, социална сигурност и здравеопазване;

Престъпност и разпространение на наркотици;

Статут и състояние на ромската култура (театри, музика, обичаи и традиция);

Проблеми, свързани със запазването на ромската култура и идентичност;

Образователни и религиозни нагласим

Интеграцията на ромската общност към основните ценности на българската и европейската култура.

 

 

Култът като идентификационен маркер на мюсюлманските общности в селищата на Русенския регион – история и съвременно проучване

Координатор: Теодора Бакърджиева

Период: 2001

Основната цел на проекта бе на базата на изворови данни, допълнени с резултатите от широкообхватно теренно проучване, да се проследят демографските процеси през периода ХV – ХVІІ, довели до обособяването на мюсюлманските общности, като се съчетаят със специален поглед към съвременното им състояние. Акцент в изследването беше анализ на ролята на религията като фактор за самоидентификация.

В резултат на проучването е изготвен архив за 36 селища от Русенски регион, включващ документални извори, устни сведения и снимков материал.

Някои от по-важните изводи са, че въпреки неблагоприятните демографски тенденции, през последните години се възстановява връзката между индивида и общността чрез посредничеството на религията, която се реактуализира като идентификационен маркер. Регистрирана е толерантност между етноконфесионалните групи, която се гради върху социалните връзки (съседство, обща професия и др.).

 

 

Етнографско – историческа експедиция в района на с. Семерджиево и с. Ястребово

Координатор: Николай Ненов, Регионален исторически музей – Русе

Период: 2001

Основната цел на проекта бе събирането на етноложки материал за селата Семерджиево и Ястребово (Русенско), населявани от турци, татари, цигани, българи.

В резултат на експедицията е събран богат материал за традиционната народна култура, празничното и всекидневното общуване между различните етнически групи, паметта за местната история. Събрани са предмети от бита и части от мъжкия и женски костюм, архивирани в музейните фондове. Проектът е предизвикал интерес сред обществеността и е отразен в местните медии.

 

 

Изследване на духовната култура на ромската общност в района на гр. Лом

Координатор: Магдалена Славкова

Период: 2001

Основен резултат от проекта е установяване на актуалното етнокултурно и религиозно състояние на ромската общност в гр. Лом и събирането на информация за влиянието на съвременните политически и културни изменения върху процесите в общността. Събран е материал за дейността на различните религиозни институции в града – традиционни и новопоявили се.

 

 

Етнология на суфитските ордени в Европа и на Балканите: Теория и практика

Координатор: Йорген Нилсен (Великобритания) и Антонина Желязкова (България)

Период: 2000 – 2001

Този проект беше създаден като Българо-Британски проект през 2000 година, в резултат на който излезе том 8 от поредицата “Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите” – “Етнология на суфитските ордени: Теория и практика”, под редакцията на Антонина Желязкова и Йорген Нилсен, издадена от ИМИР през 2001 г.

Целта беше да се отговори на растящия международен интерес към исляма и в частност към изучаването и философията на суфизма, като резултат от интензивното възраждане на суфитските ордени.

 

 

Модел на проучване за изготвяне на “стратегия за равноправно интегриране в системата на българското образование на ромското население” в община Пазарджик

Координатор: Димитър Русинов

Период: 2001

Проучване в община Пазарджик, насочено към набиране и анализиране на допълнителна информация, позволяваща да се формулират основните цели, конкретните задачи и необходимите ресурси, отнасящи се до разработването на една дългосрочна общинска програма за равноправно интегриране в системата на българското образование на ромското население в община Пазарджик.

 

 

Османската архитектура в българските земи

Координатор: Александър Антонов

Период: 2001

Проучване на мостове по река Чепеларска и архитектурните комплекси в Узунджово и Харманли. Проучване на каменните мостове по река Арда и в Източните Родопи, както и архитектурните комплекси в Поповица, Ихтиман и Нови хан.

 

 

Балкански Етнобарометър 2001/2002

Координатор: Петър Балкански

Период: 2001

Научно изследване на промените, настъпили през 2001 в етническите отношения и състоянието на етническите нагласи между общностите в страната, както и на отношението им към балканските съседи и религиозните аспекти на войната срещу тероризма.

 

 

Етническите и религиозни малцинства в избори 2001

Координатор: Татяна Буруджиева

Период: лято 2001

Събиране и анализ на информация за основните етнически и религиозни малцинства в България като обект на политическо въздействие и като субект на изборния процес. Целта на събраната информация бе да послужи за оптимизиране на политическото участие на малцинствата в България.

 

 

Екотрадиции и начин на живот

Координатор: Галин Георгиев

Период: 2001

Проучване на социоприродната система, чрез което да се изведат същностните и функционални характеристики на отношението човек – общество – природа. Проучване и анализ на механизмите за формиране на трайни еконагласи и стереотипи. Анализ на различните социални и културни форми на приспособяване, както и различните културни стратегии за оцеляване и съзидание.

 

 

Етнологично изследване: семейството в Девин и Якоруда

Координатор: Елка Минчева

Период: 2001

Проучване на семействата в Девин и Якоруда и маркиране съществуващите семейни, личностни и родствени стратегии за жизненото и духовно оцеляване в периода на икономическата криза. Изследване на проблема за потестарните структури в семейството и връзките му с местната и държавна администрация. Специално внимание бе обърнато на алтернативните семейни форми и развода като социални явления и отношението на общността към тях.

 

 

Новият циганин

Координатор: Калоян Кунчев

Период: 2000

Описание и анализ на промените в ценностните ориентации на българските роми в община Оряхово.

 

 

Европейски, национални и етнически нагласи на младите българи

Координатор: Атанас Матев

Период: 2000

Събиране на достоверна научна информация, която рационализира етническите отношения и може да съдейства за етническа толерантност в условията на подготовка на страната за членство в ЕС. Проучване на европейските нагласи (разбиране, очаквания, ценностни отношения) на основните етнорелигиозни общности в страната и в частност на младите хора. Установяване на въздействието на европейските нагласи върху генерационната конвергенция и/или дивергенция на основните етнически групи. Проучване на взаимоотношението на европейските нагласи и традиционните етнически стереотипи и предразсъдъци. Установяване на влиянието на средствата за масова информация върху формирането на етническа толерантност в условията на евроинтеграционния процес.

 

 

Етнография на комуникацията при българската диаспора в Словакия

Координатор: Снежана Йовева

Период: 2000

Социолингвистично и етнокултурно изследване на българската общност в Словакия. Експериментиране на интердисциплинарната методология на етнографията на комуникацията. Разкриване на социолингвистичните и етнокултурни параметри на комуникативния акт.

 

 

Джамията на Софу Мехмед Паша – църквата “Св. Седмочисленици”: модел на културен и религиозен център на две епохи

Координатор: Анастасия Богданова

Период: 2000

Проучване на историята на една сграда, имаща културно-обществено значение в историята на София, като се засягат няколко основни въпроса: възникване на сградата, функции на институциите, които е приютявала, архитектура, място в развитието на София като важен политически и културен център в българските земи в периода XVI-XX век.

 

 

Харманлийска чешма – провеждане на спасителни археологически разкопки

Координатор: Красимира Тодорова

Период: 2000

Научно изследване и документиране на засегнатата от иманярски изкоп могила, разположена в местността Харманлийска чешма в град Харманли. Един от резултатите е популяризирането на културните достижения на древното население по нашите земи. Чрез участието на студентски екип от СУ “СВ. Климент Охридски” се постигат и обучителни цели. Ангажирането на безработни представители от местното населения има социален ефект.

 

 

Българската емиграция в Румъния 1878-1885

Координатор: Мариана Чеке

Период: 1999-2000

Основен проблем на изследването бе каква част от българското население и по какви причини след 1878 остава да живее в Румъния, какво е неговото участие в стопанския, политическия и културния живот на Румъния, какво е неговото отношение към възобновената българска държава и как то се отнася към започналите в нея икономически, културни и политически процеси.

 

 

Родова памет и родови хроники

Координатор: Димитър Минчев

Период: 1999 – 2000

Осъществяването на дълбинен сондаж в сферата на родовите отношения и памет, така че да се откроят типовете съдби, които устояват на духа на променливата действителност. Откриването на еталонни примери за подражание, които се следват през годините и съхраняват идентичността на национално равнище.

 

 

Моделът на структурата и поведението на компактната ромска общност в София

Координатор: Дмитрий Варзоновцев

Период: 1999 – 2000

Изграждане на адекватна база данни – емпирически индикации за реалната структура и динамика на локалната общност от кв. Христо Ботев. Построяване на модел на поведението и обитаването на ромската общност в квартала.

 

 

Родопите като път и граница

Координатор: Евгения Иванова

Период: 1999 –2000

Чрез проучване на историята (документална и фолклорна), митологията, обичайната система и ежедневния живот на населението от двете страни на границата източни – западни Родопи се проследиха процесите на етническа самоидентификация, които в едни случаи са константни, а в други – променливи. Анализ на различните фактори за идентификация и самоидентификация – език, обичайна система, историческа памет, самосъзнание – за да се направят (частични) изводи за процесите на колонизация и ислямизация в района.

 

 

Етнологично проучване на българските селища в Крим

Координатор: Иваничка Георгиева

Период: 1999

Събиране на информация за българското население в Крим и набелязване на българските селища в тази област. Събиране на сведения за миграционните движения на българското население, както и за неговата култура.

 

 

Мултиетничното съжителство – история, проблеми, перспективи – теренно проучване в Украйна

Координатор: Екатерина Анастасова

Период: 1999

Изследване на механизмите за съжителство в две украински села със смесено население (украинци, руснаци, българи, гагаузи, цигани, молдовци) и разнороден религиозен състав на общностите (православни, католици, старообредни и др.).

 

 

Източните Родопи в криза – етноложки измерения

Координатор: Таня Бонева

Период: 1999

Разкриване на традиционните средства и механизми за справяне с принудите на околната среда и стратегиите за дългосрочно икономическо, социално, демографско и културно съхраняване на населението, като селищата се разглеждат като 1) екосистеми и стопански общности, 2) социални общности, и 3) културни общности.

 

 

Епиграфски паметници в Родопите от Османско (и предосманско) време

Координатор: Катерина Венедикова

Период: 1999

Събиране на епиграфски материал, осветляващ важни обществено-политически, социално-икономически, културни, етнически, демографски и пр. проблеми.

 

 

Научно-изследователна дейност в Историко-археологическия резерват “Сборяново”

Координатор: Диана Гергова

Период: 1999

Продължаване на проучването и популяризирането на културното наследство на ИАР “Сборяново”, като се проучат могили от елиническия некропол и тракийския град.

 

 

Мюсюлманската култура по българските земи

1. Комуникации и развитие на урбанистичния модел в българските земи през XV-XVIII век

Координатор: Александър Антонов

Период: 1999

Проучване на каменни мостове и други обекти по река Арда и в Централните и Източни Родопи с цел разширяване представата за организацията на комуникациите през XVI-XIX век в Родопската област. Осъществяване на обход в Кюстендилско, Дупнишко, и Пирдопско. Маркиране на запазени и непроучени каменни мостове от османския период с цел уточняване трасетата на междурегионални комуникационни линии и натовареността на пътя.

2. Ислямски култови сгради на територията на град Русе – историко-типологични характеристики (XV-XX век)

Координатор: Теодора Бакърджиева

Период: 1999

Извършване на цялостно проучване на достъпната документация, отнасяща се до проблема. Историческа реконструкция на мрежата от ислямски култови сгради в Русе – маркиране на архитектурния тип и история на по-значимите мюсюлмански храмове; точна локализация на култовите сгради и оценка на мястото на ислямските култови сгради в духовното пространство на Русе.

3. Ислямският мистицизъм в старата столица Велико Търново

Координатор: Красимира Мутафова

Период: 1999

Изследване на пътищата на проникване на ислямските мистични учения в старата столица, разпространението, контактите и взаимодействията им с централната власт и с другите секти и ордени в Румелия. Проучване на възникването и обособяването на култовите средища. Уточняване на проблема дали и в каква степен позицията на Търново като столичен център е повлияла върху времето на обособяване и начина на разпространение на култовите центрове на ислямския мистицизъм.

4. Разпространение на бекташизма в българските земи

Координатор: Невена Граматикова

Период: 1999

Изследване на разпространението на бекташизма в българските земи. Уточняване на топонимията, която се среща в ръкописа на Демир Баба. Проучване дали съществуват преписи на житието в селищата, където е разпространявано.

 

 

Възродителният процес при българите мюсюлмани

Координатор: Евгения Иванова

Период: 1999

Изследване на възродителния процес, чиято жертва стават българите мюсюлмани между 1970 и 1972.

 

 

Формиране на европейско съзнание сред младите поколения в България

Координатор: Атанас Матев

Период: 1998 – 1999

Проследяване на процеса на формиране на европейско съзнание сред младите поколения в България. Установяване на приемствеността и промяната при формирането на това съзнание у младите.

 

 

Българите в Молдова – ценностни нагласи

Координатор: Николай Червенков

Период: 1998 –1999

Изследване на самосъзнанието на българите в Молдова; формирането на една по-пълна представа за тях в България и предлагане на препоръки за оптимизиране на политиката на българските институции.

 

 

Ксенофобски нагласи сред младежта

Координатор: Лидия Йорданова

Период: 1998

Описание на диапазона на ксенофобските нагласи и прояви и анализ на обстоятелствата, при които настъпва тяхната ескалация или отзвучаване. Разкриване на наличието или отсъствието на причинно-следствени връзки между ксенофобски прояви и прояви на национализъм или на национален нихилизъм. Регистрация на степента на информираност на младите хора с правата на човека в обсега на проблематиката.

 

 

Съседството на религиозни общности в съвременното българско общество в условията на прехода

Координатор: Георги Фотев

Период: 1998

Изчерпателно описание и анализ на религиозните общности в България и на формите на съседство на религиозните общности и неговата типологизация. Откриване на обективна информация и научно знание за историческите традиции на съседство между религиозните общности на различни равнища и новите тенденции в развитието на общуването между тях.

 

 

Ромското население в големия град и неговото очакване за промяна

Координатор: Дмитрий Варзоновцев

Период: 1998

Проучване на очакванията и нагласите на градското ромско население към социално-икономическите промени и на неговата адаптация към новите условия. Събиране на информация относно условията за обитаване (условията на живот, начините на ползване на жилището и средата около жилището, рутинните занимания в дома, и т.н.) на ромското население в столицата.

 

 

Брак и семейство при българите католици в Пловдивско от началото до средата на XX век

Координатор: Цветана Бончева

Период: 1998

Фиксиране и анализ на базисните параметри на брачната институция в католическите села в Пловдивско и очертаване на характерния за тях модел на брачност през първата половина на XX век. Сравнително проучване с оглед проследяването през призмата на брачния комплекс на протичащите процеси на интеграция и локална диференциация и открояването на ролята на религиозния фактор в хода на тези процеси.

 

 

Наблюдения на промяната, настъпила във взаимоотношенията между християни и мюсюлмани в Тетевенско

Координатор: Ива Кюркчиева

Период: 1997 –1998

Осъществяването на наблюдения върху промените в механизмите на изграждане на вътрешния интегритет на мюсюлманската общност в Тетевенско, както и отграничаването и взаимоотношенията й с околното, различно в конфеционално отношение, население в условията на една динамична и усложнена икономическа и обществена ситуация. Анализ на цялостната културна система на тази мюсюлманска общност в синкретично сливане на религиозния и един по-архаичен пласт на вярвания и традиции. Резултатите от изследването са обобщени в книгата “Българските мюсюлмани в Тетевенско”, автор Ива Кюркчиева, издадена от ИМИР през 2004г.

 

 

Народна култура на гагаузите в България: традиция и съвременност

Координатор: Живка Стаменова

Период: 1997 – 1998

Сравнително проучване върху народната култура на гагаузите – преселници в Република Молдова и/или Република Украйна. Проследяване на специфичните тенденции в съхранението, развитието и изменението на народната култура в диахронен план и в съвременността с оглед на различната историческа съдба и междуетническа среда на гагаузкото население в Молдова и/или Украйна.

 

 

Културни взаимодействия на Балканите. Съвременно състояние и динамика

Координатор: Красимир Стоилов

Период: 1997 – 1998

Събирането на теренен етнографски материал в Република Гърция, Република Македония и Република Сърбия, насочен към изследване на връзките на съвместимост и несъвместимост между християнското и мюсюлманското население. Изследване на културните взаимодействия в тяхната историческа динамика, в търсене на съответната етническа и междуетническа характеристика, както в историческия спомен, така също и възоснова на запазени елементи на народната култура и съвременните етнически процеси.

 

 

“Другият” в гимназиалните учебници по нова история 1878 – 1948

Координатор: Деян Деянов

Период: 1996 – 1997

Проблематизиране и анализ на идеологическите очевидности и скритите предразсъдъци, които правят възможно както безкритичното приемане на формулираните представи за “другия”, така и самите исторически интерпретации. Проблематизиране на схематизмите, т.нар. скрити учебни програми, залегнали в начина на обучение по история, формиращи и възпроизвеждащи различните измерения на идентичността.

 

 

Всекидневни измерения на конфесионалната компетентност в райони с интензивни междурелигиозни контакти

Координатор: Дмитрий Варзоновцев

Период: 1996

Осъществяването на експериментално апробиране на качествените методи за реконструкция на ситуационни напрежения в райони на интензивни междурелигиозни контакти. Проучване на аналитичен материал за по-точното формулиране на проблема на диалог между конфесиите в ситуации на интензивни социални промени.

 

 

Социалнопсихологическо изследване на отношението към циганите в България

Координатор: Велина Топалова и Илона Томова

Период: 1995 – 1996

Установяване на спецификата на отношението към циганите в България в следните основни насоки: съществуващите стереотипи и предразсъдъци за циганите, механизмите на социални влияния при взаимодействието между циганската и не-циганската култура и формите на социална намеса (асимилативна или интегративна социална политика по отношение на циганското малцинство).

 

 

Личностна и групова идентичност при етнически общности с амбивалентно съзнание

Координатор: Светлана Христова

Период: 1995

Разкриване и сравняване на особеностите на личностната и групова идентичност при етнически общности с амбивалентно съзнание. Проследяване последователността или противоречивостта в личностната идентификация и съществуването на идентификационни конфликти с други личности и групи.

 

 

Общественото мнение за влиянието на сектите в страната

Координатор: Лидия Йорданова

Период: 1994

Изследване на степента на информираност на хората по проблема със сектите, тяхната разпространеност според общественото мнение. Изготвяне на препоръки за практическото преодоляване на негативни последици от дейността на сектите.

 

 

Отзвукът на признаването на Република Македония в масовото съзнание в България

Координатор: Лидия Йорданова

Период: 1994

Регистрация и анализ на това какво точно се съдържа според общественото мнение в акта на официалното признаване на Република Македония от България.

 

 

Етнокултурната ситуация в България 1993 – 1994

Координатор: Красимир Кънев

Период: 1993 –1994

Основни цели, постигнати в хода на реализацията на проекта, бяха:

· Задълбочаване в диахронен план и отчитане на моментното състояние на междуетническите отношения в България

· Разширяване на изследователския периметър към етническия дискурс и междуетническите нагласи на някои съседни балкански държави

 

 

Циганите в България

Координатор: Илона Томова

Период: 1993 – 1995

Осигуряване на актуална и достоверна информация, с обяснителни модели и прогнозни сценарии изработването на регионални и национални стратегии за решаването на проблемите на циганите, разгледани като част от проблемите на цялото общество. Резултати от изследването са публикувани в книгата “Циганите в преходния период”, автор Илона Томова, издадена през 1995.

 

 

Етничност и национална идентичност: към концептуалните основания на проблема

Координатор: Анна Кръстева

Период: 1993 – 1994

Анализ на ключовите за разглежданата област въпроси: сформиране на етноса, формиране и криза на националната идентичност, религията като фактор за конструиране на националната общност

 

 

Бесарабските Българи – традиции и промяна

Координатор: Петър-Емил Митев

Период: 1992 – 1994

Подкрепа за съхранението и изявяването на самосъзнанието на бесарабските българи; създаване на една по-пълна представа за тях в България; препоръки за оптимизиране политиката на българските институции по към изследваната група.

Изследване на родовата и историческа памет на бесарабските българи, тяхната национална идентификация и субкултура в контекста на техните житейски съдби. Проучване на потенциалната емиграция на бесарабските българи, както и отношението на населението на Република България към възможна имиграция на бесарабските българи. Резултати от изледването са публикувани в книгата “Бесарабските българи за себе си”, по редакцията на Петър – Емил Митев и Николай Червенков, издадена през 1996 година.